Пари, пари!

Преди двайсет дни [бил] пратен човек нарочно от Влашко да ме вика. Не знам за какво. Днес телеграфирах, че след 30 дена ще се отправя за там.

Имаме дадени думи да се вършат много работи. Казвал съм ви. Може би за военното училище да се тури в ред, или пу[шки]... и правилата военни [да се пренесат], за което бях асла готов после малко време да отида, за да се тури [всичко] в ред. Сега, като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всичките членове [в града] и вън [в селата] да съберат пари, колкото можете повечко, та да се видят [уредят] горните нужди. Защото не мога лесно да отида пак, [а] може [би] и никога! Та пари, пари! И колкото повече съберете, ще ги дадете [на] приносящия познат ви поща, ако сам не дойда после 15-20 дена.

Забравил бях да ви оставя разрязана книга. Сега ви изпращам. Чрез нея ще търсите тайно подписка[та] ми.

 

 

Левски до Революционния комитет в Пазарджик,
29.10.1872 г.