Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица

...През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не дал ни парà, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе]. Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкана си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза... Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: "Тичайте, хора!" Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

 

 

Левски до Л. Каравелов,
25.08.1872 г.