Бързата работа ялова излиза

 

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. На това Ви отговаряме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, [тъй като] всичко тяхно досега [е] било все лъжа. Па и опитът ни още показа, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, [който съществува] от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско [е] изпод баюнетите неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак- щом му се даде от ТЦК [Тукашния централен комитет]. Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А Вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце- да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, ако стоеше в ръцете на войводите по-напред. В 5-тото си предложение [изповядате], че имате договор с някои провинции от друга народност, и според копията на този договор чакате нашето решение. Но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да Ви отговорим засега нищо.

 

​

Левски до Панайот Хитов
29.09.1871 г.