За рушителите на революционната дисциплина няма място в организацията

 

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни [книжа], които разпратих по ония места, задето беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас [Хинов] казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т[урското] правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да му вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

Всичко това произлиза [от обстоятелството], че той не може да оцени като как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат мнозина от ония места, че бил неспособен, та искат, когато им изпровождаме хора с такава цел, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои местни комитети, а които са дохождали устно да ми казват, са доста.

При всичките тия [своеволия] аз не съм му казал още нищо. Викам го да доде да се види: той ли е крив, или търсят извинение [повод], които го нападат, търсят причина да не са вече в работа!

Пък хората са здрави и по-първите в ония страни. Помните и представителя с очилата как говореше за него.

Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после.

 

​

Левски до Централния комитет в Букурещ,
25.08.1872 г.