Вишегласието трябва да се гледа в самото място. Кажете вие, па сме готови да кажем и ние из едно гърло с по-многото гласове

 

Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не, и Вази, и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова, Каравелова и пр. и пр. Нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и учения ни народ в Българско, върху което цяла година мнения давахте? Нали сте вие горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от началото на работите си и досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар... Аз при тия комедии в година време донейде стоях да гледам и казах ви няколко пъти: нямаме хора във Влашко, и станах, та си дойдох в Българско. Така ли е, братя съидейници? Да ме простите тук в думите ми, защото и да не исках да ви говоря вече [за] това минало, то писмото ви ме кара много повече да ви говоря. Но стига. Дай Боже да сте се взели за друг ум и разум. Както виждам в писмото ви, че се грижите да се съберем аз от Българско и вие от Влашко, та да се разумеем по кой път трябва да вървим всички наедно. Дай Боже и отсега нататък да живеете [да работим заедно], ако вие сте се турили на тоя път вече. 

При всичко, като ви подаваме ръка и ние от Българско, за да рабтим задружно, даваме ви и бележка от БРЦК в България по вишегласие: каквото и когато намерите и най-малкото нещо да извършите за добро там, то предварително да ни явите да го разгледаме и ние, както и ние сме длъжни да съобщим нашето вам. Пък сега, дето ме викате - няма за какво да дойда. Според това, което гледам засега в писмото, вие нищо не знаете от работите ни в Българско до днес и [не знаете] какво работим, в което се заключава моето и общото мнение в Българско. Но вие съидейниците слезте в Турну Магуреле при Дан. Хр. Попов, наш човек е. И разгледайте всичко, щото желаете да чуете от нас из Българско, и който обича, нека заповяда при нас и ние сме при него. Но всичко с внимание гледайте, като четете писмата ни, та да не гледаме на таквиз вече думи, като в това ви писмо - неврели и некипели, без да разгледате. Стига вече такива недоразумения, зависти и укори, че е срамота вече и от циганите. На думи да не гледаме, но на работа. 

Бележите ми в писмото си още: как смея да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото? Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско - с кои членове в делото във Влашко, които се днес показвате, и колко ли сте души? И сега чакаме да се забележите; или по вишегласието трябва да се гледа в самото място, за което и вие се туряте днес в жертва? Вчера - не! Било е и вчера, но само с думи... 

Мисля и се надявам да вървите по народното ни вишегласие, което е назначено вече така: 

БРЦК в България, който, докато не подпише - не вършим, разбрахте ли! Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде; затова се и пита гладния: "Колко хляб искаш?" И още по-ясно: малките реки се втичат в по-големите и тъй нататък. Всеки разумен разбира - и вие [трябва] да разберете... Дай Боже да се уякчи Централният ни комитет, та да пусне корените си отвъд Дунава. 

 

 

Левски до кръг дейци във Влашко,
  20.06.1871 г.