Никой да не се повежда сляпо в работата

Какво стана със закона? Направихте ли бележки върху него, или по съдържание е добър? Както ви бяхме задължили по заповед от Централния комитет, да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име, [които] да дадат решението си всеки за себе [си], где е гласът им [съгласни ли са с нас]. Или ако не [сте] им съобщили, не знаете ли, че [по]падате под съд според закона? Отговорете ни: [съобщили] явили ли сте им и всеки за себе си какво е казал - ще бъде ли с нази и с народа, или е против нази и против народа? Явете още и на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите [ни]. Това и ние отколе сме казали: никой да се не повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички революционни комитети да си изберат и приготвят представители за във Влашко и са [се] приготвили [вече]. Казваме и вам, ако нямате доверие в ловчанския представител и [не искате] да му дадете пълномощно да гласоподава и за вас в заседанието, то изберете си представител по вишегласие, който познава духа на по-голямата част от народа ни към целта [и] въобще състоянието му, [също] да познава [и] какви са обстоятелствата в Българско. Защото там във Влашко [на събранието] ще бъдат чисто народни хора - представители, българи от разни места, живущи извън Българско; а оттук аз с гореречените ни представители по решение на Централния комитет ще явим [съобщим] как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък - как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се пренесе тук в Централния комитет и по вишегласие на всички революционни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето...

В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни мястото, отгде иде. А за уверение на това, отгде и где е представител, ще носи в себе си одраното [откъснатото] късче книга и аз, като му го поискам, той ще трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина - ще знам.

 

 

Левски до Троянския революционен комитет,
04.04.1872 г.