Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място

Сега ида да Ви посрещна [да Ви отговоря] на думата, дето казвате в писмото [си], че с Божия воля на лятос да се развява българският лъв в България. Сега, като Ви предлага[ме] до[къде] ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, [кой] в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.

 

 

Левски до Филип Тотю,
01.03.1871 г.