Вие сте вече окръжен център - работата ще тръгне по-бързо и умно

 

Подир снощните ми думи работата няма да се оставя, каквито и предирвания [преследвания] да бъдат [предприети]. Имаме решителни работници, които наистина няма да оставят работата каквото и да става, но [не искам да кажа, че]  по- хубаво от вас обмислюват. Следователно не оставяйте и [вие] сами, [а работете с тях]. Никави заплашвания и преследвания не могат да спрат работата. Когато работите помежду си умно и бързо, [няма нужда] да идва външен човек да ви подканя, чрез когото може да се издаде [делото]. А без него никак [няма опасност да бъдете издадени], [освен] ако [между самите вас] не стане вътрешно предателство. Работете, както ви се казва, защото не ще оставим да се протака работата поради страхове. 

Вие сте вече окръжен център. Имате и длъжност да разпращате насърчителни писма до всички места, които спадат към вашето окръжие, [както] и до другите окръжни центрове, като се подканяте в работата, за да върви умно. От [това] насърчение и подканяне работатат [ще] върви по-сърчено, [по-бързо], по-умно [и] сигурно, отколкото да се страхува човек и да казва: "Чакайте да видим еди-къде си, където се е предала работа, какво ще стане." Твърде сте излъгани в тая сигурност. В такъв случай трябва бързо насърчаване с примери.

Аз вече отивам да се срещна и с другите членове на Ц-т к-т и ще гледам да се върши работата по най-добър ред и сигурност. Моите думи пред другите членове ще бъдат съобразно с народа в Българско, който ми е пред очи във всичко за сполуката на нашата революция. Следователно иска [се] да имате доверие в мене, че аз ще говоря същото, което виждам в народа, и че ще гледам да свърша най-добре работите, защото в много работи нашите учени не ми се харесват.

Вие ще направите едно писмо, [подпечатано] с окръжния печат, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Ц-т к-т за всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България за освобождението ни от турчина, [и че] имам пълна свобода от вас да говоря и правя всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност.

Такова също пълномощно ще поканите да направят Плов[див] с околността му, окръжният център [Стара Загора], под който спада Чирпан, Нова Загора и Казанлък със своите околности, и окръжният център [Сливен], под който спада и Кот[ел] със своите околности. Ако тия окръжни центрове също така имат доверие в мене, [за] да се върши работата, [също] така трябва [да дадат пълномощно], [с] което правите да тежи гласа ми и ето [ви] работа, като каквато трябва [да бъде].

 

​

Левски до комитета в Пазарджик,
  декември 1872 г.