Времето е в нас и ние сме във времето

 

Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания.

Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. А щяло да бъде една година по-късно, не се знае, па нека бъде. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за такава свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.

Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш [за] твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш.Следователно криеш се от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Т. Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат...

Дай боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и вие с второ си писмо дано потвърдите и да чуем из вашите уста, че речете: чиста свобода българину и всекиму своето. Ако така държите с нас, да живеете и вие! 

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също [всичко] от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от Привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, [което] си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро така ще бъде.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В. Лъвскiй

 

 

Левски до Панайот Хитов,
  10.05.1871 г.