От едно място трябва да се свири

 

Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте гласа си за едно място [център], като вземете съгласието на някое и друго място и оттука. От този [център трябва] да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и [ще] се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотука беше моя работа, а отсега занапред вишегласието намира [избира] други деловодители, следователно от мое име няма да взимате и да давате. Но [за] да извърша това, трябва да взема и дам точна сметка на досегашните си работи - особено копие и аз да си прибера. Тогава [вече] ще се оправям по новата команда най-честно и с всичките си сили. Че тия думи изричам с чисто сърце, кълна Ви се в името на народа. 

Та Ви казвам: от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни [известна], комуто се харесва, нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо [да постигнем] и по пусто става.

Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, когато очите на всички вас не гледат равно. 

Бай Азисе, ти по сърце и душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам. Но аз вярвам очите си, защото досега не са ме излъгали. А ти, байо, и сам виждаш, че досега с гледане на уста [по приказките на хората] не си познал още нищо и никого. Попрегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамота. Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието реши да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д. Общи, а кажи: "Мисля, че ще бъде добър." А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да вземам, нито да давам извън Българско без знанието на председателя [на ЦК]. Както и другите членове със същото пълномощно, гдето и да се намират извън Българско, нямат право без мое знание да взимат и дават в Българско. Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или да Ви пишат за такива разправии отнейде, всичко трябва да мине през К[аравело]ва, че той знае [вече] за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там [аз] ще отговарям. Знай [това] занапред. Освен поръченията Ви от мене: да ми купиш [това] или там така да направиш, и то ако Ви е по волята [ако желаеш], както и досега, [само това] Ви признавам. Защото, ако бай Д[имитър] се оплачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разправях, тогава тежко ни горко на булгура, който ние мелим. 

Право да [си] кажа: ако Вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажете, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да докажа фактично [вашата неоснователност] не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мене в работа. [Но за] да стане това, трябва да се спре народната работа за някое време и [оня], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за някое време, докато се развиди [изясни всичко]. 

Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз Ви пък казвам, че донесените Ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чакат уж пусто и върло по-големи работи!... 

[На] Д. Общи засега е да му се каже: "Иди свърши еди-кое си", па като [го] свърши, тогава да му се каже пък за друго [да свърши]. Затова е Димитър, за друго не е! А колкото за бай Анастаса [Хинов, брат на Д. Хр. Попов], ще видим... И друго ми се донесе, казано от един негов приятел..., но не казвам [нищо], докато не разбера добре... 

Но както Ви казвам по-горе, Вие, които сте от толкова време в работата с мене, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и кажете ми досега в нещо намерили ли сте ми шарлатанлък [или] нещо неблагоразумно извършено. В Българско има работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна [Христо Иванов Книговезеца] , каквото [съм дал] и на Д. [Общи]. Той е с мене още от 62 г. в работа. Той най-добре може да каже за мене имам ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват бай Д. и бай Анастас... 

Бай Азисе, току-[що] свършвах, пристигна и другото Ви писмо от 8 септември, в което ми казваш: "Решил си несправедливо да убият в Оряхово Т. Начев." Трябвало да преваря и да кажа да не го убиват. Лъжа е. Писмено за това още не съм ни взел, ни дал да се извърши. Но каквито думи ми се донесоха, ако се докаже, че е така [че са верни], трябва да се убие. 

На това ти казваш: "Такива думи могат да се случат и у мене, и у тебе." На това ти казвам: пред нашите очи всичко, което се изрече, е истинно. За нас няма шега, защото всичко речено е истина, но се изменя на шега [понеже са думи без дела]. [Но] в народната работа няма шега, пазете се, Ви казвам!... 

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако щеш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Тебе вземам за гаранция, Я. В. не. Днес пиша да не му думат нищо [на Т. Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си... 

Пращам Ви три писма от три местни к-ти. Едното с двата печата е от два к-та, които сега присъединих. С неговото съдържание [имам] от всичките местни комитети в онова окръжие, гдето беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не вярвате на думите ми и дойде да се прегледа работата по-тънко, тогава ще Ви дам всичките подадени писма от местни комитети. Прегледайте писмата добре и разберете всичко и да се не гледа вече през кърпа. Тия писма от местните комитети, като ги разгледате, изпроводете ми ги назад, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи, [както и] от кого се извършват. 

Щом прочетеш, бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К[аравело]ва с всичките други писма. 

Ваш чист по сърце: Ас. Дер. Кърджала 

Бай К[аравело]в, дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая. Защото другояче аз не смея да се бъркам в работа. 

 

 

Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ,
  16.09.1872 г.