С всички сили работя за решенията на вишегласието

 

. . .Казвате ми, че щом дойдат от вас писма,трябва да ви се отговори, макар [да] ме нямало. А какъв ще бъде тоя отговор, когато те могат криво да ви отговорят и аз [трябва] да пиша друг отговор, несъобразен [противоречив] на техния? Тогава какво правите вие там, а тук какво става? Не е ли по-добре, като се съберем и както се намери за по-добре, така да стане. Така както са вървели досега работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тези причините, гдето днес работят задружно, пък утре захващат да се нападат? Аз не съм съгласен с такова нещо. Съгласен съм [само] тогава, когато предварително сме разгледали, че вишегласието, като не одобри мнението ми, тогава турям се да работя с всичките си сили с тях заедно. Но [в този случай] пак не подписвам, че аз съм го избрал така да бъде. Пък ако то излезе на добро, то е на вишегласието; ако е зло- пак на тяхна отговорност остава. Мене ме няма там, защото [аз] не подписвам, но и не развалям, като е [решение] на вишегласието. Длъжност ми е да работя и аз с него. Но [ако] се одобри от вишегласието моето предложение, тогава съм [лично] отговорен за злото и нека чернея за пред народа.

Отсега занапред трябва да се тръгне по друг по-прав път, като, когато има да се дава мнение върху някоя работа или отговор на някои по-важни писма трябва всеки, който ще дава гласа си, и той [иска по негов избор да бъде в работа, трябва да даде копието си в Централния комитет. Оттам [Централния комитет] ще се взима вишегласието. И тогава никой с никого няма да се препира и да разваля, като е подписал, че по вишегласие ще работи. Пък комуто умът не стига да решава, а иска да бъде и той в работа, тогава, трябва да подпише за някого, на когото [той] вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен [съгласен] с неговото.

 

 

Левски до Д. Хр. Попов,
  06.07.1871 г.