Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен

Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно [и] без друго да вървим на бой и да не се губи [нито] минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят с барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Парите най-късно до два месеца [трябва] да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли [веднъж] народните байраци, дотам е цялото приготовление.

Всичко това скоро да съобщите по всички места. Приносящият е наш брат от окръжния център Юданчоглу Селиникли [Пазарджик - Н. Ръжанков]. Ще му дадете адреса си и ще вземете [техния] адрес за писмено и всякакво споразумение. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и как стоят сега. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого да го донесе в Ловеч у Николча Алачат [Сирков] в махала Дръстене. По-скоро вижте да ми изпратите [и] фишеците на иглянката ми.

Всичките тамкашни имена да ги промените с други и моето - вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибряма Анадолу. И подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото пада в подозрение.

Принастоящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте, ако можете, дайте му здрава дума.

 

 

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
12.12.1872 г.