Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови

Насърчавам Ви, че работата ни засега в Българско е тая: да търсим средство да си купим от по-чистото [здраво] оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция изведнъж ще я сгромолясаме, а на мястото й ще възкръсне България с пълна свобода. А отде и как ще ги принесем? Това е май мъчничко. Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ỳченички, [които] що-годе да познват военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи да трябва да осигурят за профилование [запазване и защита] срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който ще заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срещу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? - Не мога да кажа. Това е Ваша длъжност, за да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите всички, [за]щото има [и] та[кива], [които] не знаят какво се работи в Българско.

Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. [Същевременно] забележете ни имената им [на тези], които ще бъдат готови. Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.

 

 

Левски до Д. Хр. Попов,
05.02.1871 г.