Димитър Общи руши единството и дисциплината

 

...Като видя, че вземах вече вишегласието за центъра на онова окръжие и не може да направи каквото си иска, то той [Д. Общи] казал на един друг местен комитет да не се присъединява към окръжния център, а не знам где!

Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили в събранието си да се отправят направо до К[аравело]-ва във Влашко. Това ми казаха други от членовете, че било направено в съгласие с Д. Общи. Не е ли глупост да дели от окръжието едно село и оттам да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа. Това малка ли е помия?

Като чух това, донесе ми се и писмено, че те одобрили това в събранието си. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: "Че това така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието, а пък този печат още не ни е показван да го познаваме. Затова искаме да питаме и ние: кога се прави събрание за нещо, само 3-4 души ли става и каквото те решат ли бива решено?"

Тоя даскал по-напред го бях изхокал за нечестното му поведение, а сега отишъл от оня ден в едно село и рекъл: "Централният комитет е в село и заповяда да извадите днешния ваш даскал и да вземете еди-кой си." Това ми каза представителят, който дохожда на събранието във Влашко... На тоя даскал Д. Об[щи] му дал 5 л. турски назаем. Има ли Д. Об[щи] това право?

Ето какви работи се вършат от неразбрани мозъци, а хората, акто гледат от [страни], разгласяват работата [ни] за... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости. Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме]... и да се нападаме един друг...

 

 

Левски до Данаил Хр. Попов и Централния комитет,
16.09.1872 г.